На следващия ден след обезвреждането на двете бомби в река Рейн, в град Кобленц, Германия, се състоя годишна среща на Балканския съюз на жените предприемачи. Проектът продължава пет години и се администрира от Камарата на занаятите в Кобленц. Изградено е Балканско бюро в София за координация между всички балкански държави. Всяка държава от Западните Балкани е изградила своя женска НПО, която да работи в подкрепа на инициативата и активността на жените в малкия и среден частен бизнес. Сдружението за подкрепа на жените от средното съсловие в България е регистрирано в София през пролетта на 2011г. и има за цел да подкрепя жените за успешен бизнес.
Основните теми за обсъждане в Кобленц бяха „Успешно управление на предприятието в криза”, „Професионални обучения за по-висока заетост на жените, за подобряване на условията за труд и живот”, ”Отношенията между работодатели и работници”, „Свободата на сдружаване и отстояване на човешките права”.
Анализът на политическата ситуация днес, както в Европа и Арабския свят, така и в САЩ показва, че са натрупани големи социални напрежения, вследствие на трайна безработица, задълбочаваща и разширяваща се бедност и социална изолация на милиони хора в трудоспособна възраст. Социалните помощи в по-богатите общества са като социални отдушници или шлюзове за намаляване на напрежението, те не решават проблемите.
В някои държави социалните помощи са незначително ниски, а в други те не съществуват. Хората все повече се осъзнават и само социалната помощ не им стига. Те осъзнато искат работа, професия, образование, обучение. Те имат мечти за себе си и за неродените им още деца. И кой ще ги спре да излязат на улицата, след 10-20 години чакане в несбъднати надежди. Те вече безчинстват и това е форма на техния протест срещу статуса им на живот, който някой друг им е определил. Много, не само пенсионери, но и млади хора живеят в отчаяние днес.
В държави като Албания, Косово, Румъния, както и в България, една не малка част от работещите също бедстват, защото заплащането на труда е обидно ниско. Затова на 25.10.2011 г. Европейският съюз прие нова стратегия за социална отговорност на държавата, местните власти и бизнеса.
Налице е стремеж за завръщане към потребностите на човека.
На тези конференции всеки защитава своя позиция, представя организацията, от която идва и опита, който носи в себе си. Ние привличаме вниманието на жените от Хърватска, Косово, Молдова, Румъния с това, което сме постигнали в работата с жените предприемачи и мениджъри, с новия обществен модел за подкрепа на възрастни хора – ветераните на труда, с грижите за децата, девойките и жените в риск.
Нашата Асоциация “Да съхраним жената” вече петнадесет години успешно работи за създаване на модерни обществени модели за преодоляване на дефицитите от хуманност, обществена грижа и индивидуален подход към всеки човек.
В доклад на Германския занаятчийски съюз се отчита, че се повишава корпоративната социална отговорност на предприятията и те сами избират социалните си ангажименти към работниците и специалистите, към техните семейства и деца, към ветераните на труда и хората в риск извън предприятията.
Познавам дейността на наши фирми и мисля, че много малко от тях могат да покрият новите евростандарти за социална отговорност. В новата евростратегия за социална отговорност се залага изискване да се сертифицират предприятията по интернационални водещи социални критерии. От друга страна Европейската комисия актуализира условията за обществени поръчки и поставя изискването към държавните органи, при конкурсите, приоритетно да се възлагат на фирми изпълнили и социалните критерии. За да има напредък трябва да се осъзнае необходимостта от тази социална отговорност. На фирмите да бъдат дадени конкретни интернационални линии за спазване и да бъдат обучени по мениджмънт на човешките ресурси и социално инженерство.
Експерти и консултанти от германски университети акцентираха на факта, че жените имат вроден потенциал да обединяват семейството, фамилията, професионалната среда, обществото. Те могат да поемат по-голяма отговорност и да обединят сърцата и умовете на хората, за да работим по-успешно за създаването на хармонични общества.
В развитите страни трудовата заетост на жените е 64%, а при мъжете в трудоспособна възраст е 83%. В някои югоизточни държави от нашия регион едва 50% от жените работят. Най-висок е процентът на работещите жени в Скандинавските страни. Според изследване на института Масачузетс-Кинсет работещите жени са допринесли за ръст от 25% на БВП в САЩ през последните четири десетилетия. Ако се елиминира диспропорцията между работната заетост на мъжете и жените, БВП в САЩ ще се увеличи с 9%, в Еврозоната с 13%, в Япония с 16%, отбелязва „Економист”. В допълнение на това има още положителни ефекти, отразяващи се в стимулиране на икономиката, на потреблението. Чрез увеличаване на работещите жени ще се компенсира намаляването на работната сила поради застаряване на населението. Или ако досега апелирахме за равнопоставеност между мъжете и жените в сферата на труда от джендър съображение, то сега сме принудени да го направим от обективно необходими икономически съображения. Остава открит въпроса какви механизми трябва да сработят, за да се създадат необходимите и достатъчни условия от достатъчно места в детските заведения, занимални, ученическото, работническото и общественото хранене, допълнителни социални услуги, за да се освободи жената от бита и да се включи в икономиката.
Лансирана беше необходимостта жените да получат по-голям шанс да разкрият потенциала си, да получат за равен труд с мъжете равно заплащане, да получат достъп до ръководни позиции в корпоративния сектор, както и по-широко участие в политиката и управлението на обществото. Така жените ще могат, в още по-голяма степен, да окажат подкрепата си за развитието на боксуващата ни икономика.
Тези работодатели, които полагат грижа за своите работници и служители, които съумеят да приложат иновации, да открият нови работни места за жени и младежи, ще намалят натиска на кризата, ще си осигурят устойчиво развитие. В тази посока успешно вървят Германия, Хърватска, Словения и др.
Йорданка Ненчева, председател на Асоциация „Да съхраним жената“