Вчера в Междупоколенческия център на ул. „Кавала“ 1-А се проведе кръгла маса на тема „Живи ли са културните традиции във Варна“, по проект „Междупоколенчески творчески ателиета-Варна, 2018г.“, финансиран от Община Варна, Общински фонд култура II сесия. На него присъстваха граждани от различни възрасти, образование и социално положение. Обсъждането премина под формата на дискусия с модератор д-р Йорданка Ненчева, Председател на Асоциация „Да съхраним жената“. Сподели се важността на националното, културно и историческо наследство в съвременните модели на поведение и възпитание. Направи се паралел с европейския и западен модел на възпитание и обучение. Присъстващите разказаха с вълнение как във Варна се е зародила образователната система, създаването на Държавна девическа гимназия „Мария Луиза“, значимите културни и фестивали, конкурси „Варненско лято“, Балетния конкурс и др.
Педагози от детска градина „Аз съм Българче“ споделиха иновативни модели в предучилищното образование, които прилагат към момента за възпитание на децата.
Ръководителят на проекта инж. Теодора Паприкова сподели резултатите от проекта, който стартира на 1 юли и продължава до 30 ноември.
Творческите ателиета се проведоха в рамките на лятната ваканция, която беше наситена със занимания в Междупоколенческия център и оборудвания Български двор за отдих към него. В рамките на 5 месеца двора се провеждаха ежеседмично безплатни занимания по арттерапия, рисуване, апликиране, приложни изкуства, изработване на бижута, фото колажи, работа с пластични материали, месене на хляб, изработваха картини от мидички и др. Три поколения работиха, учиха, твориха и се забавляваха заедно. Създадоха се приятелства и трайни контакти на децата с доброволците работещи по проекта.
С голяма тревога бяха споделени разрушените връзки между семейството и училището, емигрирането на цвета от млади хора на нацията ни, както и заливащата ни пошлост, аморалност и престъпност.
Асоциация „Да съхраним жената“ осъществява дейностите по проект „Междупоколенчески творчески ателиета“ за втора година. Резултатите показват, че българската култура и традиции са живи и се предават от поколение на поколение.
